Силва Дончева 2013
Ако един човек или едно общество иска да преживее някаква промяна било в морален, любовен,, професионален или финансов план, то той трябва първо да осъществи тази промяна в мисълта си.
Мисълта винаги предшества чувството, а след чувството идва и действието. Така зад правилното действие винаги трябва да има чиста, концентрирана и ясна мисъл, която да прониква изцяло индивида или обществото. Разпръснатата, некоординирана, разсеяна мисъл не води до резултати.
За да се получи обаче такава концентрация трябва сериозна ежедневна работа и доста усилия. Те трябва да бъдат прилагани упорито, последователно и в продължение на доста време, понякога за една промяна се изискват години. Това е като трудът на бъдещ олимпийски шампион.
Ако едно общество е много бедно, уплашено, изпълнено с гняв, омраза, желание за отмъщение, или пък е апатично, безразлично и уморено, то това означава, че години наред са полагани последователни усилия това да се изгради в масовото и индивидуално съзнание.
Ако тези действия продължават дълго време, то това означава, че натискът в съзнанието продължава непрестанно и е хроничен.
Същевременно, ако се иска промяна, начинът не е чрез протести и гняв, защото така сами с мислите си ще се тласнем към съвременни форми на диктатура и насилие.
България разполага с уникални методи за „вътрешна работа” и промяна на мисълта на хората към истински ценности.
В България е изнесено учението на Бог за бъдещите времена, чрез Словото на Учителя.
Словото и методите на Учителя са университет. Следването в този университет ще продължи в следващите хилядолетия. А българите имат привилегията да се намират в него. Езикът в този университет е българският и оригиналът винаги ще остане на български.
Ако обществото, както и всеки човек иска да промени себе си това е най-лесния и най-успешния начин. Изисква се обаче разбиране, вярност, труд и постоянство.
Пътят, който сочи Учителя не е път да получиш здраве, любов, богатство или успех в работата. Пътят на Учителя се заключава в едно единствено нещо; да разбереш, че ти служиш на Бога и любовта ти към Бога е главната ти цел в живота, основа на съществуването ти, пътят ти към свободата и светлината.
Разбирането как това става в конкретния живот са методите на Учителя.
Това е университета, в който дипломата е правото да работиш заедно с ангелския свят, да бъдеш съработник на божественото естество. Това е пътят на Христос, на съвършенство, безсмъртие и единство.
Българите са народът, който е приел тези методи, но малко от нас осъзнават за какво става въпрос.
Паневритмията, например е живият път на Слънцето, това е жива астрология. Пеенето, музиката и движенията на Паневритмията са мощен способ за смекчаване на влиянията на хороскопа. Това е метод, който променя характера, който премахва много от недостатъците на човек, който изкарва наяве най-доброто от всеки, който променя съдбата му. Това обаче става, ако се играе с разбиране и се положи необходимото усилие да се научи дългия текст и да се изпълняват песните от всеки.
И това е така, защото мисълта е водеща във всичко. Така например песента „Слънчеви лъчи”, последната част от Паневритмията постепенно освобождава човека от тежкия кармичен кръг. И точно там се пее следното: „Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни, към върха, към възход смело днес тръгни. Горе те зоват светли висини и към свобода пътя поеми.” В България обаче едва ли повече от хиляда-две хиляди души знаят този текст без да се запъват и го изпълняват правилно. Същевременно усилието паневритмията да се изпълнява многократно, от множество хора през пролетта и лятото е незначително. Така мисълта на цял един народ остава неконцентрирана, непоследователна и трудно води до големи резултати.
Песента „Бог е любов” също е мощно послание за свобода, за съвършенство, за желание да бъдеш полезен. Тя освобождава от голяма част от кармичните наслоения, изпълва сърцето с мир и топлина, води до огромни резултати в общуването между хората. Трябва обаче упоритост, вяра и работа. Колко хора я знаят и изпълняват.
Учителят е казал, всеки ученик трябва да може да пее и да свири. Но това изисква работа и време. Само така се променя чип.
Молитвата и благодарността към Бога са най-мощното средство да работиш върху себе си и да постигаш нужните качества, да бъдеш ефективен без страх, притеснения, тревоги, гняв или омраза. С молитви, благодарност и упражнения се изработва такава духовна сила, която решава всеки проблем. Пак обаче е нужна вяра, упоритост, ежедневна работа и жертване на много лично време.
На всеки човек му е трудно да разбере, че работата за Бога е на първо място. След това идват другите ангажименти от личен и професионален характер. Когато човек проумее тази последователност веднага нещата започват да му се случват по друг начин. Животът се променя сигурно и неотменно.
Човек трябва първо да слуша тихия глас на Бога в себе си и да го изпълнява и само така всичко друго ще му се приложи.
Всеки българин, а и самото българско общество притежават в Словото на Учителя изключително мощни способи за промяна на съдбата си, за постигане на свобода и възход. Повечето българи обаче не вярват, не работят и не се молят, дори не знаят какво притежават. Те само изискват, мърморят и недоволстват, ползвайки езика на омразата, гнева и противопоставянето. При такива вътрешни „мисли” резултатът никога не може да бъде положителен, защото това е пътят към ада.
А в една от песните на Учителя се пее: „Земята с чисти мисли да оградиме здраво и злото всепорочно да победиме с право. На бедните да носим подкрепа и обнова, на страдующите милост и свободата нова. В бездната да слезнем, хоругва да поставим и падналите братя от мъка да избавим. Тогава да отворим на новий град вратите, в Ерусалим да влезем, света на светлините.”
А какво би се случило, ако няколко хиляди души я пеят всеки ден пред парламента. Нищо повече. Резултатът няма да закъснее.
Още статии може да откриете в блога!